С изваждането на Плутон от списъка на планетите от Слънчевата система през 2008 г. придоби важност въпроса за т.нар. "малки планети" - обектите в периферията на Слънчевата система и тяхната класификация. В научните среди тези обекти са известни като TNO = Trans-Neptunian objects (също transneptunian objects), в превод "обекти отвъд Нептун". В това число влизат всички малки планети, които обикалят около Слънцето на по-далечно разстояние от орбитата на Нептун.
Най-рано откритият подобен обект, разбира се е бившата пълноправна девета планета в Слънчевата система - Плутон, открита през 1930 г. През 1978 г. бе открита луната на Плутон - Харон. Следващият, втори TNO бе открит през 1992 г. и наречен (15760) 1992 QB.
Към днешна дата в списъка на TNO на Центъра за малки планети фигурират над 1200 обекта. Към ноември 2009 г. около 200 от тях са с така добре проучени орбити, че са класифицирани като "малки планети". 
Най-големите, открити до сега TNO са Плутон и Ерис, следвани от Макемаке и Хаумея. В това най-отдалечено пространство от Слънчевата система са разположени и пояса на Кипер, облака на Оорт и трудни за дефиниране обекти като космичното тяло Седна.
На тази схема е възможно да бъде сравнена големината на по-известните малки планети с тази на земната Луна.