Всички видими обекти във Вселената - звезди, планети, галактики, мъглявини и пр. представляват само около 4% от нейния обем. Останалите проценти се падат на загадъчните и невидими Тъмна материя (23% ТМ) и Тъмна енергия (73% ТЕ).
Вселената е на около 14 милиарда години. В момента на нейното раждане - т.нар. Голям взрив са били сздадени, както обикновената материя, така и ТМ. Основните движещи сили, които допринесли за образуването на първите видими частици от ядрения синтез между газове и енергия били гравитацията и ТМ. Това били и движещите сили, които спомогнали видимите частици да се групират в звезди и галактики. И докато гравитацията спомагала за оформянето на структурата на планетните системи и галактиките, то ТМ послужила за нещо като гигантско невидимо скеле, върху което били подредени галактиките и галактическите купове. 
През първите девет милиарда години от съществуването на Вселената гравитацията като цяло надхвърляла силите на ТЕ, които действат на противоположния принцип - да раздалечават космическите тела. Но преди около пет милиарда години ТЕ взела превес и се превърнала в основна причина за засеченото в началото на ХХ век разширяване на Вселената. До това откритие, направено от Едуард Хъбъл през 20те години на ХХ век, се смятало, че Вселената е статична, и липсата на маса се дължала на вакуум, който ту се увеличавал, ту се свивал. Това била и основната теза на А. Айнщайн, създателя на Теорията на относителността. 
С откриването на галактити, извън нашия Млечен път, а по-късно и на галактически купове, въпросът за липсващата маса на Вселената отново придобил значение. През 1933 Фриц Цвике от Калифорнийския Университет нарекъл невидимата част от Вселената просто "липсваща материя". Той установил нейното невидимо присъствие като измерил масата на галактическия куп "Кома".
Според закона на Нютон колкото по-малка е масата на един обект, толкова по-малка гравитация му действа. Това предполага, че краищата на галактиките, в които звездите са по-малко би трябвало да се въртят по бавно около центъра. Това обаче, както забелязала руския учен Вера Рубин през 70те години на ХХ век не било така. Краищата на галактиките се въртят със същата скорост, с която и вътрешните пластове звезди. Това именно, ученият обяснил с огромната маса на ТМ, която действала там, където звездите са по-малко във външния периметър на галактиките. Тази невидима ТМ би могла да бъде установена и измерена само чрез измерване на отклонението на светлината, която се отбива в нея, в така наречения ефект "гравитационна леща". Подобно измерване на ТМ във Вселената довело до съставянето на карта на структурата на определени части от Космоса, които показали, че ТМ е невидимия гръбнак, върху който се крепят галактиките.  
ТМ не взаимодейства с обикновената, видима материя, освен чрез гравитация. Тя преминава през цялата видима материя. Чрез опити във FERMILAB, лаборатория в САЩ, 800 метра под земната повърхност, учените се опитват да засекат ТМ чрез промяна на температурата на изстудени ядра на атомите на предмет от метала германий. Най-големите съвременни специалисти в областта на ТМ и ТЕ са от Калифорнийския Технологичен университет (CALTECH) - Sean Carrol и Richard Ellis.

Теорията за Големия взрив предполага, че цялата маса на Вселената е била съсредоточена в една точка, около която е нямало нищо. Това просто не е вярно. Тъмната материя и енергия винаги е съществувала и съществува в пространството и истинските физици я наричат етер. Вселената не се разширява, а расте както расте едно дърво.
Вселената е на около 5 милиарда години, според окултната наука и никакви сили на гравитация не съществуват между материалните тела. Това, което днес се нарича гравитация е резултат от налягане на етерни сили на налягане в космоса, а сили на привличане не съществуват.


Това твърдение не е вярно! В галактиките също действува III Закон на Кеплер и вътрешните слънца се движат много по-бързо от външните. Доказателство за това са спиралите на галактиките.

Теорията за Големия взрив предполага, че цялата маса на Вселената е била съсредоточена в една точка, около която е нямало нищо. Това просто не е вярно. Тъмната материя и енергия винаги е съществувала и съществува в пространството и истинските физици я наричат етер. Вселената не се разширява, а расте както расте едно дърво.
Вселената е на около 5 милиарда години, според окултната наука и никакви сили на гравитация не съществуват между материалните тела. Това, което днес се нарича гравитация е резултат от налягане на етерни сили на налягане в космоса, а сили на привличане не съществуват.


Това твърдение не е вярно! В галактиките също действува III Закон на Кеплер и вътрешните слънца се движат много по-бързо от външните. Доказателство за това са спиралите на галактиките.